Свеж плодов студен чай

Разхлаждане по здравословния начин! Как става то? Ами със собственоръчно приготвен студен чай…. И то от истински плодове…. И без варене! Добре де, има малко варене, ама то изобщо не засяга плодовете. Така че не се притеснявайте, витамините се запазват всички до един!

Тайната на този свеж утолител на жаждата е в престояването – колкото по-дълго, толкова по-добре. И не, плодовете не стават на ракия 😉 Също така искам да поясня, че е възможно да се направи със всякакви плодове. Аз ви представям една рецепта с ягоди, малини, ябълка и киви.

Свеж плодов студен чай

ПРОДУКТИ

  • 1 л плодов чай
  • 2 с.л. акациев мед
  • 1 ябълка
  • 1 киви
  • 150 г ягоди
  • 150 г малини
  • ½ био лимон
  • листа мента за декориране

ПРИГОТВЯНЕ

1. Сварете плодов чай по ваше желание. Особено подходящи са по-кисели сортове. Подсладете го с меда като внимавате да се е поохладил, защото медът добавен в много горещ чай става токсичен.

2. Обелете кивито и ябълката и ги нарежете на кръгчета. Ягодите срежете на половина, а лимона също нарежете на кръгчета. Всички плодове, както и малините, добавете към охладения чай.

3. Оставете в хладилник за поне 3-4 часа. Плодовете и чая ще се радват да прекарат колкото е възможно повече време заедно, за да обменят вкусове 😉 Сервирайте заедно с плодовете, декорирайте с ментови листа, добавете и кубчета лед.

Приятно разхлаждане!

Свеж плодов студен чай

Специална оферта за читателите на Блог за здраве Далия: Пазарувайте с 5% отстъпка в Магазин за здраве Далия като въведете в количката код БЛОГ. Кодът важи и за вече намалени продукти!

Започнахте вече ли да приготвяте зимнината? Внимавайте да не забравите най-важното – запасите от слънчевия витамин D! Както е известно, човешкото тяло има способността да го синтезира само под влияние на слънцето. През зимата, когато слънцето рядко се показва, имаме нужда от допълнителни източници на ценния витамин.

Нека първо да видим защо е толкова важен този витамин 

Зад понятието витамин D се крие цяла група от витамини с буквата D. От тях най-важни за човека са витамин D2, който се среща в растенията и витамин D3, който е наличен в животинските продукти. Основната му функция е да подпомага усвояването на калция в тялото. Освен това той е много важен за имунната система, като участва непряко в защитата срещу болестотворни организми. Освен това, съвсем между другото, витамин D оказва положително действие в борбата с рака, сърдечно-съдовите заболявания, диабета и множествената склероза. Ако пък все още не са се появили, този чуден витамин се грижи това никога да не се случи.

Витамин D в храната

Добри новини за месоядните! Витамин D се съдържа в най-големи количества в тлъстите риби: херинга, сардина, сьомга, както и в маслото от черен дроб на треска. Добри източници са и млечните продукти и яйцата. А който, като мен, не яде нищо животинско? И за това е помислила природата. В каменните гъби и гъбите шийтаке, както и в авокадото също се съдържа ценният витамин.

Учените все още не са единодушни какво количество е необходимо на тялото на ден. За сега препоръчителната дневна доза е 5 микрограма за деца и възрастни, а кърмачета и хора над 65 годишна възраст трябва да приемат по 10 мкг. 5 микрограма витамин D се съдържат например в следните храни:

  • 4 яйца
  • 20 гр херинга
  • 150 гр гъби
  • 150 гр авокадо
  • 250 гр телешки черен дроб
  • 500 гр сирене

Важно е да се отбележи, че приемът на витамин D чрез храната е само от второстепенно значение за организма. Много по-ценен е този, който тялото само образува.

Слънцето като най-важен източник на витамин D

Под влияние на слънчевите UV-B лъчи холестеринът се превръща във витамин D. По този начин се синтезират близо 90% от общия витамин D в телата ни. Само 20 минути на слънце дневно са достатъчни, за да получим цели 250 мкг от витамина! Колкото и лесно да изглежда това, голяма част от хората в днешно време страдат от недостиг на витамин D. Особено през зимата, когато слънцето е слабо или почти липсва, мисията става още по-трудна. Като цяло важи: хора със светла кожа образуват повече витамин D от такива с тъмна.

Как да си запазим витамин D за зимата?

Излизайте редовно на слънце, особено през лятото. Витамин D се запазва под кожата и е твърде вероятно след едно такова лято, прекарано по-често навън, през зимата да забележите, че догато вилнеят грипове и всички са болни, вие се радвате на отлично здраве.

За съжаление слънцето освен полезно, може да бъде и вредно, затова използвайте слънцезащитен крем. Парадоксът тук, е че той спира 95% от UV-лъчите и по този начин пречи на образуването на витамин D. Ако пък стоите навън продължително време без защита, рискувате най-малкото да увредите кожата си. Затова моето мнение е, че ако излизате под слънцето за не повече от час, колкото да си съберете дневната доза, няма нужда от слънцезащитен крем. Ако обаче останете по-дълго, непременно се намажете.

Слънцето действа не само на хората, но и на растенията. Чудесен резервоар за витамин D са изсушените на слънце гъби кладница. Те съхраняват особено големи количества от витамина. Само 5 гр съдържат 40 мкг витамин D – повече от достатъчно!

Гъби кладница

Гъби кладница

Просто ги нарежете или накъсайте по дължина на лентички и ги оставете за един ден на слънце. За да се запазят най-добре, трябва да се сушат докато станат чупливи.

Гъби кладница сушени

След това ги приберете в добре затворен буркан и ги наредете на рафта със зимнината 🙂 Други видове гъби също имат свойството да запазват витамин D, но в много по-малки количества.

Гъби кладница сушени

В случай, че работата или пък друго нещо не ви позволяват да се зареждате редовно с ценния витамин, на помощ се притичат хранителните добавки.

Хранителни добавки с витамин D, които ще намерите при нас:

Масло от черен дроб на треска Sanct Bernhard                    Калций + витамин D3 Sanct Bernhard                    Мултивитамини и минерали A – Z Sanct Bernhard

Купете тези и други продукти с 5% отстъпка от Магазин за здраве Далия като въведете в количката код БЛОГ.

SONY DSC

Инхибитори в суровите ядки. Инхи какво?!

Ядките са много пълноценна, но и трудна за смилане храна. За да се подобри усвояемостта им е препоръчително да се накисват във вода повечето сурови ядки. Има две основни причини да изкисвате ядките:

1. Ядките съдържат високи количества ензими-инхибитори. Функцияте им е да предпазват растението да не покълне по всяко време. В същото време те са и пречка за пълноценното усвояване на ядките от човека. Тези ензими се освобождават при достатъчно дълго изкисване във вода.

2. Освен това ядките съдържат фитати. Това е вещество, което се съдържа и в семената и бобовите растения. Също както при тях, така и при ядките, е необходимо изкисване за доброто им храносмилане. Фитатите възпрепятстват усвояването на важни за човека минерали от храната. Изкисвайки ядките, вие освобождавате наличните фитати.

Хора с чувствителен или проблемен стомах би трябвало да ядат само изкиснати ядки (прочетете повече за доброто храносмилане).

След няколко часа киснене водата с ядките става мътна и се вижда ясно защо правим това нещо. Накрая само ги изплакнете с вода. Ако няма да ги ползвате веднага, препоръчвам да ги изсушите – на слънце, на въздух, в дехидратора или на много слаба фурна (не повече от 40 градуса). Внимавайте да не ги изпечете! Изпечените ядки нямат нужда от накисване, но пък им липсват голяма част от ценните вещества. Повечето витамини и мастни киселини са чувствителни и се губят лесно при високи температури. Така че не си мислете, че ще се отървете от кисненето, като ядете печени ядки.

Ядки и плодове

Любима комбинация на много хора е тази между ядките и сушените плодове. Като че ли всички производители на ядки предлагат микс от ядки със стафиди, червена боровинка и др. Това е една доста спорна комбинация. Плодовете, както вече знаем от тази статия, се смилат най-бързо в стомаха, а ядките са от храните, които изискват най-много време. Когато приемаме плодове и ядки заедно или първо ядки, а след това плодове, плодовете започват да ферментират в стомаха. Малко по-различно е със сушените плодове, при които липсва високото водно съдържание и преобладават въглехидратите основно под формата на захар. Тогава за храносмилането им е необходимо значително повече време, което ги прави малко по-съвместими с ядките. И все пак… нека тази комбинация да остане само за специални случаи като при приготвянето на веган сладкишчета, торти и т.н.

В случай, че ви писне да се съобразявате с правилата на майката природа, може да си помогнете с един малък трик. Добавяйте корен от джинджифил всеки път когато похапвате плодове и ядки на едно хранене. Той съдържа веществото гингерол, което неутрализира стомашните киселини, стимулира отделянето на храносмилателни сокове и блокира гниещите процеси. Подобен ефект се постига и с канелата и ванилията.

Време за изкисване на ядките

Изкисване на ядки

Пояснения: Заради специфичния си състав кашу, кедрови ядки, шам фъстък, бразилски орех и макадамия не е необходимо да се изкисват. Някои източници дават на кашуто максимално време за изкисване 2 часа, но това наистина не е нужно. Орехи пекан изкисвайте като обикновени орехи. Всички останали ядки поне 7 часа. 

Успех с изкисването!

Специална оферта за читателите на Блог за здраве Далия: Пазарувайте с 5% отстъпка в Магазин за здраве Далия като въведете в количката код БЛОГ. Кодът важи и за вече намалени продукти!

Алуминий

След всички консерванти, подсладители и подобрители на вкуса, дойде ред и на фаталния номер 13 от Менделеевата таблица – алуминий. Той, за разлика от Е-тата, аспартама и глутамата, се среща естествено в природата. И в дезодоранти, алуминиево фолие и нашата храна. Освен това има способността да разболява.
Алуминият е част от ежедневието: сгъваемата стълба, джантите на колата, кутията за бира – те всички са направени от сребристия метал. Вреден за нашето здраве е алуминият, който не можем да видим. Този, който се съдържа в дезодорантите, в храната, в лекарствата.
Алуминият е трети по разпространение в природата след силиция и кислорода. Въпреки това добиването му е изключително трудно, което е и причината той да навлезе в употреба едва в последните десетилетия, за разлика от желязото, оловото или среброто. В своята естествена форма алуминиевият йон реагира екстремно бързо при взаимодействие с други вещества и дори и най-малките количества могат да бъдат опасни.

Причинява ли алуминият деменция?

Проучвания от 70-те и 80-те години са показали, че в региони, в които питейната вода се пречиства с алуминиеви съединения, са се разболели повече хора от деменция. Също така е бил открит алуминий в разрушените нервни клетки на пациенти с алцхаймер. По-късно се появили нови изследвания, финансирани от индустрията, които опровергали предишните открития и така теорията за връзка между алуминия и алцхаймера била погребана.
Докато през 2012 година италиански учени не започнали да изследват молекулата феритин. Тя е част от кръвта и служи за пренасяне на желязо в организма. Вместо желязо, според отритието на учените, при пациети с алцхаймер, тя пренася алуминий. Той може да попадне лесно в мозъка и да го повлияе.
Освен това алуминият е всеизвестна нервна отрова, както и опасен за мъжката плодовитост и развитието на ембрионите. В лабораторни условия е повредил гръдни клетки. Също така алуминият е в състояние да обърка обмяната на енергия в тялото.
От 2008 година Европейската комисия по храните значително намали допустимите стойности на алуминий. Един грам седмично на всеки килограм телесно тегло отговаря на препоръчителните норми, но комисията отбелязва също, че в действителност голяма част от европейското население приема повече алуминий.

Няма най-високи допустими стойности за хранителни продукти

По мнение на комисията по храните, нашата храна е най-важният източник на алуминий. Много храни съдържат по естествен начин до пет милиграма на килограм. Дори при някои видове зелена салата, спанак, рукола и определени подправки стойностите са по-високи. Значително съдържание на алуминий се среща и в какаовите зърна, следователно и в шоколада. Същото важи и за всеки чай със съдържание на кофеин (черен, зелен, мате). От друга страна обаче 99% от алуминия, който приемаме с храната напуска тялото. Остава само една нищожна част – една милионна на всеки грам. Същото важи и за алуминия, който пием. Много водопречиствателни станции използват неговите соли за премахване на утайки от водата. За хранителни продукти няма допустими стойности, но при водата съдържанието на метала не трябва да надвишава 0,2 милиграма на литър. Повече информация за наличието на алуминий в питейната вода може да получите от местната водопречиствателна станция.
Интересен факт е, че при приготвянето на храна за кърмачета с вода, която съдържа алуминий на границата на допустимите стойности, може да се получи пренасищане, тъй като млякото и соята на прах също съдържат големи количества алуминий.
След като приемаме толкова много от метала чрез храната, е изключително важно да избягваме допълнително натоварване.

Избягвайте допълнителни източници

Такива са опаковачното алуминиево фолио, както и съдовете за готвене. Кисели и много солени храни като ябълково и доматено пюре или кисело зеле не трябва да влизат в контакт с алуминиево фолие или съдове от алуминий. Причината е, че киселините и солта разграждат тънкия оксидационен слой, който по принцип се образува по повърхността на метала и могат да освободят алуминий. Алуминиевите туби са лакирани от вътрешната страна. Консервените кутии също са направени от лакирана ламарина и рядко от алуминий. Изключение правят кутиите за газирани напитки.

Друг източник, който може да бъде избегнат, са вещества като Е173 или Е520, чиято употреба всъщност е силно ограничена от ЕС от 2014 год. Използват се основно като добавки в хляба и тестените продукти. Избягвайте също така и тези Е-та: E521, E523, E554, E555, E556, E598. Или просто не купувайте храни с каквито и да било Е-та!При био храните добавки от алуминий така или иначе са забранени. Дори и средства срещу киселини в стомаха съдържат опасния метал – те, както и повечето ваксини, съдържат големи дози алуминиев хидроксид, който подсилва действието им. Алуминий е наличен също и в някои козметични продукти – преди всичко дезодоранти, слънцезащитни кремове и паста за зъби. Използва се също така и при направата на зъбни пломби.

Дезодоранти и рак на гърдата 

Британски учени са открили увеличено съдържание на алуминий в течността на кисти на гъдата. Освен това са забелязали, че кисти и рак на гърдата се появяват често в тази част, която е най-близо до мишницата. Смята се, че здравата кожа поема не повече от 0,6% от алуминия от дезодорантите, докато при наранената това може да са до 18%. Затова е препоръчително да се избягва употребата на дезодоранти след бръснене. Скептичност съществува и при кристалните дезодоранти с алаун, известен още като Potassium Alaun (алумиева сол, която се среща естествено в природата). При тях алуминиевите молекули са прекалено големи, за да влязат в кожата, като ефектът се изразява само на повърхността. Въпреки това безспорен факт е, че съдържат алуминий.

Голямо разнообразие от дезодоранти без алуминий ще намерите в натуралната козметика. При тях дълготрайната свежест се постига чрез етерични масла, както и други билки.

„Досие aлуминий“

Това е името на документален филм, режисиран от австриеца Берт Егартнер, разказващ за рисковете на метала. Неговият мотив да направи този филм: докато проучвал сигурността на ваксините, установил, че те често съдържат алуминий. Имунолози и химици му казали, че без него, ваксината не би действала толкова добре. Но какво точно става в тялото, никой не можел да обясни.

И какво установил? Че алуминият предизвиква възпалене на мястото на убождането, което алармира имунната система. При това обаче съществува риск, собствените клетки на тялото да бъдат разпознати като лоши, което води до автоимунни заболявания като ревматизъм.

Официалната медицина отхвърля тази възможност, тъй като никой лекар не се сеща да определи като последствие от ваксината против кърлежи ревматизъм, появил се малко след това. Както и при други заболявания рядко се взема предвид възможността да са предизвикани от алуминия, какъвто е случаят с хроничната умора.

Кой е виновен за това? Егартнер смята, че това не са производителите, а законодателите и властите. Защото щом едно вещество е разрешено за употреба, индустрията смята, че може да го използва както си иска, без да трябва да доказва сигурността му.

На това място е важно да се отбележи, че алуминият не е единствен отговорник за всички възможни болести. Но въпреки това той е един от заподозрените, които стоят в основата на много болести на модерната цивилизация. Ние сме тези, които могат и трябва да предприемат нещо.

Ето и краткият трейлър към филма „Досие алуминий“ на Берт Егартнер:

С мисъл за околната среда

И накрая един факт за добива на алуминий. Той се добива от суровината боксит. Тъй като това става на повърхността на земята, се стига до унищожението на дъждовни гори в Бразилия и горски площи в Сибир. При по-нататъшната преработка се отделят няколко тона отровна червена кал на всеки тон алуминий. Авария в завод за алуминий в Унгария предизвиква през 2010 година огромна отровна отпадъчна лавина, която залива две селища и хиляди хектари земя.

Какво да направим, за да избягваме алуминия?

  • Не се ваксинирайте! Няма нелечими болести, има само институции и икономики, които искат да ви разболеят, като се опитват да ви убедят, че правят нещо добро за вас.
  • Заменете дезодорантите против изпотяване с натурални без алуминий. И като цяло разчитайте повече на добра лична хигиена отколкото на химичната и парфюмна индустрия. Друг трик е, че хора с добро храносмилане (почти) не образуват неприятни миризми.
  • Прегледайте съдържанието на всички козметични продукти, които използвате (най-вече пудри, ружове и фондьотени, но също така и кремообразни като кремове и маски). Даже и да не пазите оригиналните опаковки, съставките на повечето маркови продукти лесно могат да се намерят в интернет. Изхвърлете без никакви угризения на съвестта всички, които имат в състава си алуминий в каквато и да била форма и съединения. Ако пък ви е жал за някой продукт, тогава го използвайте до край и следващия път внимавайте какъв купувате.
  • Наблегнете на натуралната козметика.
  • Купувайте повече регионални и био храни. Така се спасявате не само от алуминия, ами и от куп други „приятели“.
  • Не гответе в съдове от алуминий (такива са включително и тефлоновите тигани). Високите температури предизвикват отделяне на метала, който след това директно си го хапвате. Вместо това ги заменете с такива от стомана и камък. Инвестицията в здравето и щастието ви си струва!
  • Не сте сигурни дали нещо е направено от алуминий? Тогава направете един малък тест с магнит. Алуминият не привлича магнитите, така че ако вашият магнит отказва да се залепи за дадения предмет, значи той най-вероятно е от алуминий.
  • Не използвайте алуминиево фолио, особено за печене и студено, ако има опасност да влезе в контакт със солени или кисели продукти.
  • Помогнете на алуминия да излезе от тялото ви, като наблегнете на храни със съдържание на сяра. С други думи – хапвайте почеве боб и чесън и пийвайте чиста изворна и минерална вода.
  • Яжте повече сурови плодове и зеленчуци. Те подпомагат извеждането на леките метали от организма.
  • Приемайте достатъчно витамини и минерали: калций, магнезий, желязо, цинк и витамин С. Липсата им води до по-лесно разнасяне на алуминия из организма. Налични ли са обаче в достатъчни количества, опасният метал не се усвоява и си заминава разочарован, а вас оставя щастлив. Така че и аз ще ви го кажа, вземайте хранителни добавки и то такива на естествена основа!
  • И други леки здравословни проблеми като киселини в стомаха, настинка и главоболие ви съветвам да решавате не с таблетки от аптеката, а с хранителни добавки. Само те могат да гарантират 100% желан ефект.

Пълния документален филм за алуминия вижте тук:

Избрани продукти за вашето здраве, които предпазват от вредното действие на алуминия:

Витамин C + Цинк с удължено освобождаване Sanct Bernhard             100% натурални мултивитамини и минерали от зеленчуци Sanct Bernhard             Калций + Магнезий Sanct Bernhard             Мултивитамини и минерали A – Z Sanct Bernhard

Купете тези и други продукти с 5% отстъпка от Магазин за здраве Далия като въведете в количката код БЛОГ.