Правилно ядене

„Когато ям съм глух и ням.“, казва народът. А замисляли ли сте се, какво всъщност означава това? Че не трябва да се говори по време на ядене? Да, но смисълът е по-дълбок. Храненето изисква пълната ни концентрация. По време на хранене е най-добре да не се занимаваме с нищо странично, което отвлича вниманието ни, като например слушане на музика, гледане на телевизия, четене, чатене по интернет, както и продължителни разговори с околните.

Храненето изиска спокойствие и концентрация.

Забравете дори за проблемите си! Никой проблем не е толкова важен, че да е в състояние да измести основната ни потребност от храна. Без дишане, вода и храна, животът ни не би бил възможен. Така че, когато усетите глад, изключете всичко, което създава шумове, обърнете гръб на приказливците и се концентрирайте единствено върху храната си. Тя е тази, която ви дава енергия и благодарение на която сте в състояние да правите всичко, което правите.

Бавно ядене

Който яде бавно… му е най-сладко

„Бързата работа срам за майстора.“ Ех, тоя народ, само бисери ръси, ще си помисли някой. След като толкова време сме повтаряли все едни и същи народни „умнотии“ със и без повод, е време да се замислим за истинското им значение и да извлечем конкретна полза за нас. В случая с храненето: от бързото ядене полза няма.

Пак ли бързате за някъде и нямате време дори да се наядете на спокойствие? А очаква ли се въобще някога да се намери такъв момент?! Светът се движи все по-бързо, всичко тече без прекъсване, от нас се изисква да сме неуморни роботи, а всъщност ние сме просто хора, чиято биологична система почти не се е променила от Палеолита до сега. Как мислите, би ви изгледал един палеолитен човек, ако го накарате да живее с тези темпове, с които живеем ние?

Кажете на днешната цивилизация да си гледа работата и да ви остави да си дъвчете на спокойствие. Защото ако няма хора, няма и кой да задвижва този непрестанно въртящ се механизъм. Храним се, колкото да имаме сили да издържим още някой и друг час, разчитайки, че 4-5-те часа сън през нощта ще са ни достатъчни да се възстановим и да започнем отначало на следващия ден. И така ден след ден, месец след месец, докато един ден тялото не каже само:

СТОП! Аз се отказвам!

Аз спирам сега и не ме е грижа ти за къде бързаш. Аз искам почивка. И честно казано, не знам дали някога ще мога пак да работя така добре както преди. Ако не можеш да се грижиш за мен, няма да ти служа повече.

И така в този момент изведнъж започваме да слушаме телата си. Болката е толкова силна, че няма как да не ѝ обърнеш внимание. Даваме си сметка, че кръстът/гърбът/кракът вече не иска да се подчинява на нашите заповеди. Най-късно тогава е време да осъзнаем, какво сме си причинили и да се опитаме да поправим грешката. И как беше, значи, още веднъж? Ние постоянно бързахме за някъде, все нямахме време да се наядем на спокойствие. Пък после освен това се оказа, че храната ни била нездравословна, околната среда замърсена, токсични вещества навсякъде. И така се появиха не един, два, три или четири проблема със здравето.

Да дадем на заден кадър и да видим как започна всичко. Решихме, че е време за ядене и какво направихме, седнахме ли? Не? Ами тогава хайде първо да седнем. Да си поемем дълбоко въздух, да изключим всички медии и мисли и тогава да преминем към яденето. Тук забавяме още филмовата лента. Слагаме първата хапка в устата. Започваме да дъвчем. В този момент даваме на repeat. Повтаряме този кадър много пъти. 20, 30, 50, 100… Колкото е необходимо. Дъвченето е повратен момент във филма. Не бива да го пропускаме.

Дъвчене

Човекът – дъвчащо животно

Още дъвчем и дъвчем, и дъвчем. През това време стават чудни неща! Усещаме всички вкусове, които се съдържат във всяка една хапка: сладко, кисело, горчиво, солено. Усещаме ясно каква консистенция има това, което ядем – дали е жилаво, меко, лепкаво, хрупкаво. По това преценяваме колко време да продължи процесът на дъвчене. Нашите стомаси са много мощни, но не забравяйте, че те само си служат с химични процеси (стомашен сок и храносмилателни ензими). Там вътре няма допълнително дъвкало, нито пък ще откажат да приемат храната, която сме им дали, ако не е добре сдъвкана (е, понякога и това се случва 😉 ). Дъвченето изключително улеснява работата на стомаха. Той изразходва по-малко енергия за храносмилане, успява да усвои възможно най-голяма част от хранителните вещества и не изхвърля нищо, което би могло да му е от полза. Яденето се превръща в пълноценно.

Сигурно сте чували, че мозъкът изпраща сигнали за ситост едва след 15-20 минути хранене. Ако се храним с фаст фууд, определено ще сме приключили доста по-рано. И какво правим през оставащото време, докато мозъкът най-накрая реши да се задейства и да каже, че се е наситил? Ами ядем още. В крайна сметка приемаме значително повече храна, отколкото ни е необходима. Претоварваме стомаха с много, че и не добре сдъвкана храна.

Правилно дъвчене

Да нахраним духовните си центрове

Според Петър Дънов „най-висшите духовни центрове в мозъка на човека се хранят само от веществата, които се приемат чрез устата“. С други думи, не можем да се стремим към духовност ако поглъщаме храната си за части от секундата. За да бъдем здрави, трябва да пращаме живителна енергия към духовните си центрове чрез продължителното и бавно дъвчене на храната си. Освен това Петър Дънов е препоръчвал преди да изядем някой плод, да го подържим в ръка, да го разгледаме внимателно, свързвайки се по този начин с аурата му, след което да благорарим на дървото, което го е създало и на Слънцето. Даже и да не вярвате, че има смисъл да се прави подобно нещо, поне би трябвало да повярвате на съвременните учени, които чрез електроди, свързани с растения, са доказали, че те реагират на всяка мисъл, която насочим към тях. Тази информация е спомената и в книгата на легендарната американска астроложка Линда Гудман, която съветва преди да отхапем или отрежем някое растение, мислено да го предупредим какво се каним да направим. То естествено няма да разбере буквално какво му казвате, но ще отчете сигнала, който му пращате (защото всичко в този свят е енергия) и ще се подготви за това, което го очаква. Без да се задълбочавам повече в темата, ще кажа само, че този метод не важи за животните и като цяло не яжте нищо, което може само да се движи.

Технология на дъвченето

Ако е вярно, че храната е нашето лекарство, тогава е редно да се замислим и дали я приемаме правилно. Чрез процесът на дъвчене не само раздробяваме храната си, но и я смесваме със слюнката, която я разгражда допълнително по химичен път. Когато храненето ни отнема повече време, можем лесно да разберем, кога сме сити и да избегнем преяждане. Продължителното дъвчене възпрепятства напълняването и от друга страна подпомага отслабването. Друг положителен ефект е, че по този начин се заздравява челюстта (особено ако дъвчем сурови, твърди зеленчуци).

Хоръс Флетчър (Horace Fletcher), американски бизнесмен  и самопровъзгласил се хранителен революционалист (точно като мен 😀 ), още преди повече от 100 години пропагандирал продължителното дъвчене. И той успял да се разпише с някой умен лаф: „Природата ще накаже тези, които не дъвчат добре.“ Заради усилията, които положил да популяризира продължителното дъвчене като вид предварително храносмилане, е бил наричан „Великия дъвкач“. Имал е добро основание да се застъпва толкова за дъвченето. Той е бил с наднормено тегло и е успял да отслабне благодарение на своя метод на дъвчене. Последователи на т.нар. „Флетчеризъм“ дъвчат всяка хапка до 100 пъти, докато храната не се втечни съвсем. И това не би било лошо, но само ако наистина нямате какво друго да правите. 😉

Съвети за правилно дъвчене

Съвети за правилно дъвчене:

  • Приемайте малки хапки
  • Дъвчете всяка хапка поне 20 пъти, а ако е по-твърда храна, тогава докато съвсем няма какво да се дъвче
  • По време на ядене не се препоръчва консумацията на течности, с изключение на няколко глътки
  • Препоръчително е течности в по-големи количества да се пият най-малко 30 минути преди и след хранене
  • Най-спокойно се яде седнал на маса, а не прав или придържайки чинията/храната си с ръце

В защита на смутитата

Тук е моментът да се изкажа в защита на смутитата. Някои хора се обявяват против тях, тъй като не били нормална храна, не се усвоявали добре и др. подобни. И тук тайната се крие в дъвченето. Въпреки че са течна храна, смутитата също трябва да се дъвчат! Ако разполагате с мощен блендер, той едва ли ще остави много за дъвчене, но при всички случай се опитвайте да симулирате дъвчене, когато консумирате смутита. Така течността се смесва със слюнката и преминава до голяма степен нормалния процес на приемане на храната. Ако пиете смутитата все едно пиете вода, тогава наистина рискувате недоброто им усвояване, че и някой и друг проблем със стомаха. А ако ги приемате по правилния начин, получавате наведнъж толкова много полезни вещества, колкото някои хора за цял месец. Подобен е начинът на пиене на вода и други течности. Не пийте нищо, все едно сте бездънна яма! Задържайте за секунда течността, преди да я глътнете. Така най-малкото сигнализирате на тялото: внимание, идва вода; внимание, идва портокалов сок. 🙂

И така.. След всичко това… Ако когато започнахте да четете статията, тъкмо ядяхте, се надявам междувременно да сте спрели. Сега вече знаете какво да правите при следващото хранене. Остава единствено да го изпълните. Приятно бавно дъвчене!

Специална оферта за читателите на Блог за здраве Далия: Пазарувайте с 5% отстъпка в Магазин за здраве Далия като въведете в количката код БЛОГ. Кодът важи и за вече намалени продукти.